Каждому по делам его

Админ сайта был на экскурсии в втором по величине городе Болгарии - Пловдиве. И совершенно случайно попал на парад старых автомобилей.

Админ сайта возле старинной машины

Немецкий мотоцикл - предмет зависти бывалого реконструктора

Немецкий мотоцикл

Прекрасная жена Админа сайта Следопыт

Кадиллак. Американская мечта.

Американский джип "Willis" - лендлиз для СССР

Там же, на центральной площади, установлен памятник на пять болгарских солдатов. Поскольку военные памятники всегда очень интересно для меня, то подошел посмотреть поближе.

Кто же такой, этот Гюро Михайлов, которому установлен памятник в самом центре Пловдива? Вот, что говорит об этом всемирная электронная энциклопедия - ВИКИПЕДИЯ.

Гюро Михайлов е български войник, редник от трета рота на Пловдивската дружина, геройски загинал по време на пожар, при изпълнение на служебния си дълг, на 25 декември 1880 г.

Гюро Михайлов е роден в с. Рахманларе. След шест месеца редовна наборна военна служба в армията е зачислен в подразделението за охрана в гр. Пловдив. На 25 декември 1880 г. Гюро Михайлов е часови в караула, който охранява банката. Постът на Гюро Михайлов е пред касата на третия етаж.

В 11 часа вечерта на първия етаж на банката избухнал пожар. Дежурните офицери и жандарми едва успели да спасят касата на Първа дружина, архивите на Втора и двете бойни знамена. Пожарът бързо се разраствал и всички, освен Гюро Михайлов панически напуснали горящата сграда.

Гюро Михайлов останал на поста си въпреки пожара, в съответствие с чл. 115 от Устава, приет 1879-та година, който гласи: Часовоят е длъжен: 1. Внимателно да варди постта си и всичко, що му е дадено за наглеждане.

2. Да не напуща поста си, догдето не го сменят или приберат, ако и животът му да е в опасност.

Счетоводителят на щаба Иван Костов направил опит да спаси Гюро Михайлов, като се качил до стаята с парите в горящата сграда и му казал веднага да излиза, ако не иска да умре. Гюро Михайлов насочил щика на пушката си срещу него и извикал «Без командира си поста никога няма да напусна!»

Командирът му Никола Костадинов се качил до поста, но тогава подът на горящата сграда се пропукал и в пламъците паднали Гюро Михайлов, началникът му Никола Костадинов и още трима войници, които се опитвали да им помогнат — Илия Кръстев, Костадин Аргиров и Митю Петков.

***

После прочтения данной информации возникло несколько вопросов:

1. Почему он все же так поступил?

2. Из-за его поступка он загнал в смерть еще 4 своих товарища.

3. И правильно ли он все же поступил?

Я не буду говорить свое мнение, к которому я пришел. Пусть каждый сделает свой вывод - герой ли Гюро Михайлов или идиот.